Живот в битки: историята на цар Самуил и неговото време
Самуил е български владетел от края на X и началото на XI век, управлявал като цар от 997 до 1014 г. и е една от най-значимите личности в последния период на Първото българско царство. Той е най-малкият син на комит Никола и след смъртта на братята си Давид и Мойсей застава начело на българската държава, като през 977 г. признава Роман, син на цар Петър, за законен цар и става негов пръв пълководец. При управлението на Самуил столицата е преместена в Скопие, а българските войски овладяват Тесалия и други територии.
Източници (2):